Пролетни обичаи • Лазаровден и Цветница

Автентичното Лазаруване —
пренасяне на вечността

Село Чернево е едно от малкото места в България, които ревностно съхраняват и тачат пролетния момински обичай „Лазаруване“ в неговия напълно автентичен вид, предаван непроменен от баби и прабаби до днес.

Подготовката за този свещен пролетен ритуал започва още от Сирни Заговезни край традиционната огнена бабуна. Тогава младите момичета за първи път започват да разучават специфичните лазарски песни и да играят лазарското хоро[cite: 1]. В празничния ден девойките се събират на групи по махали и с помощта на по-възрастна и опитна близка жена от селото доизкусуряват всяка песен и движение[cite: 1]. Предварително се избира водачка на групата, която има честта да води лазарската група — тя се нарича „кума“[cite: 1].

Черневската лазарска носия

Това, което прави лазаруването в Чернево уникално за цяла България, са автентичните дрехи, съхранени в раклите в продължение на повече от столетие[cite: 1]. Големите момичета, готови за женитба, се обличат в изключително красиви и пищни традиционни носии[cite: 1]:

• Чукман: Богато нашити черни сукмани, съчетани с шити червени престилки с характерните за този край орнаменти „лози“, „гюлове“ и „пауни“[cite: 1].
• Боюве: Ризи с богата и фина везба по полите и по ръкавите[cite: 1].
• Глава и накити: На главата се слага малка червена шапка (фес), богато украсен с мъниста и високи „пера“ от разноцветна прежда[cite: 1]. На челото се поставя „башлък“ от блестящи алтънчета, а отзад се спуска червено було и т.нар. косичник или прехвърлак[cite: 1]. На кръста момите носят колан с масивни пафти[cite: 1].
• Малките лазарки: Облечени са в алени рокли и са забрадени с нежни бели кърпи („дюлбени“) със сачак от пулове или синци, закичени с росни свежи китки[cite: 1].

Всяка лазарска група завършва с най-малкото момиченце, което се нарича „кудук“[cite: 1]. Неговата задача е важна и символична — то носи празнично украсената кошничка, в която се събират дарените от стопаните яйца[cite: 1].

Ритуалът из селските дворове

През двата празнични дни селото се оглася от типичните черневски лазарски напеви[cite: 1]. Лазарките обхождат къщите, като пеят специални песни за всеки член от семейството — за малко момиче, за ерген, за войник или за млада булка[cite: 1].

По време на обредния танц водачката се откъсва от групата и мята на рамото на домакинята бяла кърпичка, наречена „пуловник“[cite: 1]. В нея стопанката слага своя дар — пари и яйца, а лазаруващото момиче ѝ целува ръка в знак на почит и повежда лазарското хоро извън дома[cite: 1]. В миналото се е вярвало, че само мома, която е лазарувала, има право да се момее и да очаква сватове за женитба[cite: 1].

Днес Детско-юношеската формация за автентичен фолклор при НЧ „Зора-1912“ пази тази традиция непокътната[cite: 1]. Всяка година на мегдана пред читалището се събират всички лазарски групи от селото, за да покажат, че приемствеността е жива и новите поколения с гордост обличат вековните премени[cite: 1].