От 1912 година —
жива памет

Пламъкът на читалищното дело, който запалва революционерът Бочо Киров в Бяла Черква през 1869 г., пръска своите искри из цяла България и озарява кара хюсеинци[cite: 1].

През 1912-а година неколцина ентусиасти официално регистрират първото читалище в тогавашното село Кара Хюсеин[cite: 1]. Но избухналите войни помитат, заличават и спират всичко в самото му начало[cite: 1].

На 20 ноември 1927 г. в малката училищна стая тридесетина родолюбци под ръководството на Паско Генов и местните учители Петър Цанев, Дука Райков, Иван Димов и др. решават да възобновяват читалищната дейност[cite: 1]. Избран е управителен орган и се приема читалищен устав[cite: 1].

По инициатива на читалищното ръководство още същата година се открива вечерно училище за населението[cite: 1]. Със събрания първи членски внос са закупени 200 книги, а първият библиотекар на доброволни начала е учителят Иван Димов[cite: 1]. Тъй като читалището няма свой дом, книгите се пазят в селските кафенета на Георги Шалапатанов, Христо Каращерев и Яни Райков[cite: 1].

През 1928 г. се ражда първата театрална трупа в Чернево с пиесите „Много бъбривият бръснар“ и „Керанка Минзова“, като тогава единствената женска роля се изпълнявала от мъж[cite: 1]. Сцената била съвсем импровизирана — няколко канати от каруци и вехти черги[cite: 1].

През 1931–1932 г. дейността укрепва под ръководството на Иван Димов и учителския колектив[cite: 1]. Изработват се истински декори от пребиваващия в селото руснак Леон[cite: 1]. Под ръководството на Славчо Куртев са подготвени и изнесени 25 многоактни и десетина едноактни пиеси, сред които „В поле широко“ и наградената „Сватове“[cite: 1]. Пиесата „Хан Татар“, представена под режисурата на Георги Бомбов, остава паметна за поколения напред[cite: 1].

Въпреки трудните времена, през 1930 г. читалището е оземлено с 33 дка фондова земя[cite: 1]. През 1942 г. се построява лицевата част на новата читалищна сграда[cite: 1].

Веднага след войната, през 1946–1947 г., с изцяло доброволен труд на цялото селско население и със средства на читалището е изграден големият читалищен салон, превърнал се в център на културния живот[cite: 1]. Закупуването на първия киноапарат през 1949 г. става реалност по инициатива на Васил Щерев и с дарения от самодейността[cite: 1].

През 1950 г. се сформира смесен битов хор, който по-късно се обособява като битов женски хор под ръководството на Желязка Коларова[cite: 1]. През 1955 г. се организира танцов ансамбъл с хореограф Георги Ангелов Манганов[cite: 1].

През 1957 г. мащабът достига своя връх — цели 120 жени се включват в мащабния Ансамбъл с ръководител Никола Попов и закупени инструменти[cite: 1]. По това време читалищен секретар е Георги Бомбов, а председател — Параскев Ченков[cite: 1]. Ансамбълът прославя Чернево на Втория републикански фестивал в град София, където е удостоен с престижно отличие[cite: 1].

От 1969 г. врати отваря официалната музейна сбирка[cite: 1]. Родолюбивите жители събират и даряват стотици експонати, желаейки да увековечат ценни спомени от своите предци[cite: 1]. В уреждането ѝ дейно участие взимат Герга Иванова, Параскев Янев, Мара Вакова, под прекия напътствен надзор на археолога и председател на ОСИК Ара Маргос и варненския художник Петър Бранев[cite: 1].

Към днешна дата традициите са по-живи от всякога благодарение на Ансамбъла за изворен фолклор „Зорница“ (с ръководител Свилен Христов), който официално е сертифициран като Представителен български фолклорен ансамбъл на CIOFF България с лиценз от 2023 година[cite: 1].