Календар на традициите

Зимният обред „На алая“ (Дивиджии и Камили)

Този зимен обреден празник се изпълнява на Васильовден с дълбокото символично значение да прогони злите духове и да донесе плодородие през годината. Преди празника момите обещават на ергените кравай, а ергените изработват маска на камила, символизираща трудолюбието и берекета.

В нощта преди празника в домовете кипи подготовка с богата софра — варена пача, новогодишна ритуална пита и баница с дрянови късмети. След ситата вечеря се очакват песните на станениците, придружени от дивиджиите. Те са облечени с кожуси, обърнати наопаки, препасани с по 10–15 тежки звънци, с кауци на главите и дървени топузи и саби в ръцете.

На зазоряване цялото село се събира на мегдана „На алая“ (в кръг), където ергените показват моминските краваи, гледа се ритуалната игра на камилите и всичко завършва с общо голямо хоро. Обичаят, макар и спиран в миналото, днес е напълно възстановен.

Трифон Зарезан и духът на двете махали

На Деня на лозаря стопанката омесва прясна пита и сварява кокошка, пълнена с ориз, които мъжът отнася на лозето в нова вълнена торба заедно с бъклица вино. Всеки лозар се прекръства, отрязва с ножицата по три пръчки от три чукана и полива корените с вино, измолвайки благодат от св. Трифон. Всички се окичват с венци от лозови пръчки и избират „Трифон – цар на лозята“.

Този обичай в Чернево пази паметта за старото деление на селото на две махали — българска и гръцка, които са изричали различни молитви при зарязването:

• Жителите на бившата гръцка махала са измолвали плодородие с думите: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием!“
• Българите от долната махала са се молели чисто и просто: „Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много!“

Сирни Заговезни и „Коването на моми“

Голям и чакан празник, в който децата струпват на поляната в махалата голяма камара от лозови пръчки и шума за празничния огън — наречен „бабуна“. Вечерта младите булки ходят да искат прошка от по-възрастните с думите „Прощавай“ – „Простено е“. Щом слънцето залезе, бабуните се палят, извива се първото за годината лазарски хоро и всички прескачат прегорелия огън за здраве.

След прескачането на огъня, семействата се прибират за традиционното „въртене на халва“, завързана на червен конец на тавана, която децата се опитват да уловят само с уста.

Паралелно в нощта се изпълнява и бурният обичай „Коване на моми“ — ергените изстрелват огненни стрелички или гърмят бомбички в двора на девойката, която харесват. Която мома събере най-много стрелички на сутринта, тя е най-харесваната и лична мома в селото.

Автентичното Лазаруване в Чернево

Това е пролетен момински обичай, в който големите моми обличат уникални вековни носии: черни сукмани (чукмани) с престилки, везани ризи (боюве), а на главите си слагат червен фес с разноцветни високи пера, „башлък“ от алтънчета на челото и червено було. Малките лазарки са в алени рокли и бели кърпи („дюлбени“). Групата се води от избираема „кума“, а най-малкото момиче накрая е „кудук“ и носи кошничката за яйца.

Лазарките обхождат селските дворове с песни, а кумата мята на рамото на домакинята бяла кърпичка („пуловник“), в която се слага дара. Накрая всички групи се събират в голямо хоро на мегдана пред читалището.

Еньовден — тайнството на билките и слънцето

В ранни зори, преди изгрев слънце, жени и моми тръгват към най-високия баир в землището, събирайки росни билки, които в тази нощ са най-лековити. Две от жените носят малко момиченце, облечено в дълга бяла премяна, с червено було и венче на главата — символа на празника, наречен „Еньовче“.

На върха всички посрещат първите лъчи на слънцето, измиват лицата си с утринната роса за здраве и преминават под огромния изплетен еньовски венец. Следва ритуалът по наричане на паламарките с гатанки. След празнично хоро на мегдана, венецът се оставя в селската църква, а хората тръгват на жътва.

Бъдни вечер и Коледа

Подготовката включва нареждането на 7 или 9 постни ястия и омесването на най-важния обреден хляб — „боговица“, богато украсен със символи от бита. Мъжете подготвят „бъдник“ (голям дънер) с миро и тамян, който не бива да угасва в огнището цяла нощ. Трапезата се прекадява от най-възрастния мъж, хлябът се вдига над главата с наричания и се чупи на две.

Късно вечерта къщата се оглася от стъпките на коледарите, облечени в ямурлуци, калпаци с пуканки и геги в ръцете, които пеят автентични черневски колашки песни и изричат дълги благословии за здраве на стопаните.